Методи и атрибути inject

В тази статия ще разгледаме различните начини за предаване на зависимости към презентерите в Nette framework. Ще сравним предпочитания начин, който е конструкторът, с други възможности като методите и атрибутите inject.

Също и за презентерите важи, че предаването на зависимости чрез конструктор е предпочитаният път. Но ако създавате общ родител, от който наследяват други презентери (напр. BasePresenter), и този родител също има зависимости, възниква проблем, който наричаме constructor hell. Той може да бъде заобиколен чрез алтернативни пътища, които представляват методите и атрибутите (анотациите) inject.

Методи inject*()

Това е форма на предаване на зависимост чрез setter. Името на тези сетъри започва с префикса inject. Nette DI автоматично извиква така наречените методи веднага след създаването на инстанцията на презентера и им предава всички необходими зависимости. Следователно те трябва да бъдат декларирани като public.

Методите inject*() могат да се разглеждат като вид разширение на конструктора в няколко метода. Благодарение на това BasePresenter може да поеме зависимости чрез друг метод и да остави конструктора свободен за своите наследници:

abstract class BasePresenter extends Nette\Application\UI\Presenter
{
	private Foo $foo;

	public function injectBase(Foo $foo): void
	{
		$this->foo = $foo;
	}
}

class MyPresenter extends BasePresenter
{
	private Bar $bar;

	public function __construct(Bar $bar)
	{
		$this->bar = $bar;
	}
}

Презентерът може да съдържа произволен брой методи inject*() и всеки може да има произволен брой параметри. Те са чудесни и в случаите, когато презентерът е съставен от trait и всеки от тях изисква собствена зависимост.

Атрибути Inject

Това е форма на инжектиране в свойство. Достатъчно е да се обозначи в кои променливи трябва да се инжектира и Nette DI автоматично ще предаде зависимостите веднага след създаването на инстанцията на презентера. За да може да ги вмъкне, е необходимо те да бъдат декларирани като public.

Означаваме свойствата с атрибут: (преди се използваше анотацията /** @inject */)

use Nette\DI\Attributes\Inject;  // този ред е важен

class MyPresenter extends Nette\Application\UI\Presenter
{
	#[Inject]
	public Cache $cache;
}

Предимството на този начин на предаване на зависимости беше много икономичната форма на запис. Въпреки това, с появата на constructor property promotion, изглежда по-лесно да се използва конструктор.

От друга страна, този начин страда от същите недостатъци като предаването на зависимости към свойства като цяло: нямаме контрол над промените в променливата и същевременно променливата става част от публичния интерфейс на класа, което е нежелателно.